XIII. Пакъ за рождение-то на Орфея,
но различно.


 
Брава крале, шо си сыди сичка земе,
Ми е собралъ силна ойске сто иледи,
Да се бие да се борба бори сусъ седемдесе крале.
Та ми надбори седемдесе крале,
Техна земе сита си обзе,                                                 5
Па си стана пырва крале на земе-та.
Ела се е вече стару устарелу,
Па си още чеду нема утъ сорце-ту.
Та се жельба жели, тыжба се тыжи,
Глас си виси дуръ на небе,                                             10
На Гулема Бога мольба си се моли:
„Ой ти Боже, Вишню Боже!
Я дай си ми Боже, на стару време едно чеду,
Лу да си гу виде па да си умра.
Той да си ми земе наследи,,                                           15
Немой мое име да загине,
Нитъ име да загине,
Нитъ земе да ми се запусти."
Брава крале молба си се моли,
ти дете на стару време ша си имашъ.                              50
Ела ти уфъ средъ градо църква да наградишъ,
Уфъ средъ цырква чешма нишанлие,
Шо га нема нийде пу земе-та;
Утъ чешма вода да си точетъ Юди Самуили.
Ша си дойде и башъ Юда вода да наточи,                        55
Стара майка да си напои:
На лице й греетъ три сонца!
На грыди й грее ясна месечина!
Кога дума ситенъ бисеръ блюва!
Тае Юда кога си дойде на тое чешма,                               60
Да й земешъ влакну утъ коса-та,
Да гу туришъ афъ тое шарена ковчега.
Юда влакну ша си тера,
Тина влакну да не й си давалъ,
Нека си ти боде Юда пырве либе.                                   65
Сусъ нее тина на тришъ да се сфодишъ,
Ша ти роди мыжку дете юнакъ надъ юнаци!
Хемъ ша свири свирка нишанлие,
Кога свири пилци ша собира,
Да си слушетъ гласувита свирка;                                    70
Я шо си е поле широку хору ша играе!
Име ша си му е Фыркленъ юнакъ,
Ша си фырка утъ земе-та на небе-ту,
Сусъ свирка Вишню Бога да си фали.
Сова дете мощно нишанлие ша си боде,                           75
Ша заптиса сита земе и планини,
Да си боде пырва крале на земе-та."
Рече стару деду не отрече,
Па си фыркна горе на небе-ту,
Ду си фали Вишню Бога,                                               80
Шо си прави чуда на земе-та.
Утре още рану пред зорница
Брава крале утъ потстеле си стана,
Та си собра сички сой и роднини,
Па имъ каза шо е на сонъ слушелъ,                                85
Какъ му думалъ стари деду:
„Е бре кралю, Брава кралю!
Тое рока мощне си е длега,
Немой стоишъ, немой чекашъ,
Скору прати люде на тое-та земе,                                   90
Да дукаратъ сите масторе и дюльгере,
Да наградетъ уфъ средъ градо тае цырква
Уфъ средъ цырква чешма нишанлие.
Шо га нема нийде пу земе-та.
За месецъ цырква да саградетъ,                                     95
За три месеца чешма да наградетъ,
Скору чеду да си стигнешъ,
Тое земе да наследи."
Брава крале ни постое, ни почека,
Я си прати ду негуви верни слуги,                                100
Си имъ даде и негува башъ фермане,
Да исфодетъ сита земе на дюне-та;
Да си тератъ масторе дюльгере.
Лу де найдатъ масторе дюльгере,
Да ги закаратъ цырква да си градетъ;                            105
Ощъ и чешма нишанлие.
За месецъ време сита земе исфодили,
Та собрали ду иледа масторе,
Ду иледа масторе все на отбуръ,
Сите хрипатъ афъ море-ту на дыне-ту,                         140
Да искаратъ тие елмазъ таши;
Та ми сите искараха пу елмазъ таши;
Сите калфи беха иледа,
И камене беха иледа.
Та наградиха тава чешма нишанлие,                              145
Утъ нее си греетъ ду деветъ сонца!
Кой е види чудумъ си се чуди.
Хаберъ ойде дуръ на Юда Самуили,
Чи е Брава крале чешма наградилъ,
Утъ чешма си греетъ ду деветъ сонца!                           150
Та ми Фодетъ Юди Самуили вода да си точетъ.
Я шо си е ду башъ Юда,
Не се мами, не се лыже;
Не ми фоди вода да наточи.
Лу си седи афъ сарае,                                                  155
Та си гледа стара майка;
Болна лежи, деветъ години.
„Кажи мале, шо понуда искашъ?"
„Чухъ си керку, чи е Брава крале чешма наградилъ.
Утъ тава чешма вода да си пие,                                    160
Па нека си вече умра,"
„Ша ида мале, отъ да не ида,
Кешки ти вода да си искашъ."
Та ми зева башъ Юда афъ роки-те ду две стомни
И ми фоди вода да си точи.                                          165
Какъ ми флела афъ кральски сарае,
Афъ сарае се изгреели три сонца!
Дуръ да иде Юда на чешма-та,
Брава крале хрипна утъ потоне,
Та й кыцна златну влакну утъ коса-та,                          170
Си гу тури афъ шарена ковчега.
Писна Юда влакну да си тера,
Той си й влакну не дава,
Та си боде Юда негуву пырве либе.
Още тришъ сусъ нее не се сфодилъ                              175
И ми Юда тешка стана,
Тешка стана вече ша си роди.
Какъ ми виде Брава крале,
Чи Юда дете ша му роди,
Курбанъ си заправи на Вишну Бога,                              180
Та утиде курбанъ да си коле афъ цырква-та.
И да си гости сой и роднини.
Та ми седе афъ цырква-та малу млогу,
Малу млогу два месеца.
Дуръ да си дома иде,                                                   185
Хаберъ си, му на пыть дойде,
Чи се е Юда мощне затрудила,
Мыжку дете ша си роди,
Ела рожба си е чудувита:
Сега има две недели                                                    190
Утъ какъ се е Юда затрудила,
Па не може дете да си роди.
Какъ ми е чулъ Брава кралег
Мощне му се нажелилу, натыжилу,
Та си рукна ду негува пырвъ биларинъ,                         195
Шо си гледа на небе-ту на звезди-те,
Па му дума и говори:
„Е бре биларине, мой приятелю!
Юда мое пырво либе си е затрудила
Сега има две недели,                                                    300
Да си роди мыжку дете,
Ела рожба си е чудувита,
Ощъ не може да гу роди.
Тебе думамъ молба ти се моле,
Да си гледашъ на небе-ту на звезди-те.                          205
Да ми кажешъ шо си иска Вишну Бога:
Да ли курбанъ да му коле?
Или три кули имане сюрумаси да си раздамъ?"
Башъ биларинъ вели утговори:
„Е бре кралю, Брава кралю!                                          210
Язи днеска още рану предъ зорница
Пу небе погледнахъ и си на звезди видехъ,
Чи утъ тебе си иска Вишну Бога
Тешекъ курбанъ да му колешъ,
И три кули имане пу сюрумаси да раздадешъ;                215
Дуръ тога тое пырве либе дете ша си роди."
Брава крале ни постое, ни почека,
Курбанъ Вишну Богу си принесе иледа юнци невпрегнати,
И иледа ювна все факлати;
Си раздаде и три кули имане пу сюрумаси;                     220
Пырва кула за кралеву зраве,
Втора кула за Юдинску зраве,
Я трета кула за малку дете.
Лу шо си е крале курбанъ дуфтасалъ,
Юда си е малку дете породила,                                     225
Шо е дете мощне чудувиту,
Криле има пудъ мишница,
Та ми фырка као пиле найфыркату:
Я кога си свирка засвири,
Околъ негу си собира сите пилци,                                  230
Да си слушеть гласувита свирка;
Я шо си е поле хору си играе!
Как ми. чулу Брава крале,
Чи му се е дете чудувиту породилу,
Мощне се е млогу зарадувалъ,                                      235
На слуги си вели утговори:
„Е бре вие слуги, мои изметчии!
Гозба искамъ да си госте сой и роднини.
Заколите ощъ иледа юнци невпрегнати,
И иледа ювна все факлати;                                           240
Заколите зготвите ги сладки манџи;
Источите и баш бычва руйну вину,
Та си калесайите мои сой и роднини,
Да си ядатъ да си пиетъ за детюву зраве."
Гозба се е вече наготвила,                                            245
На гозба си дойдоха сите сой и роднини,
Та си туретъ име на малку дете,
Име му е Фыркленъ юнакъ.
Ду му име туриха
И си фыркна утъ земе-та на небе-ту,                             250
Да си фали Вишню Бога сусъ негува свирка.
Гозба си се траела три недели и три дене,
Още нема дете да си дойде.
Дуръ хми се е вече дудеелу,
Искатъ да си фодетъ пу дома си.                                   255
Браве крале мольба имъ се моли,
Да си седетъ още два дни,
Дури дете да си дойде,
Сииръ нещу да имъ устори.
Още рече крале не отрече,                                            260
Де си фырка малку дете пу небе-ту,
И си свири свирка гласувита,
Свирка си се слуше дуръ на край земе!
Пу негъ си фодетъ пилци као облакъ,
Я шо си е земе хору си играе!                                       265
Та си дойде малку дете на трапези,
Си цалуна рока на сой на роднини.
Малку билу на три недели,
Я си умъ ималу као стару деду,
Вредну си е земе да наследи.                                        270
Пырва крале на земе-та да си боде.
Брава крале си гу кани,
Да посвири свирка гласувита,
Сой и роднини да разшани.
Та засвири тае свирка гласувита,                                  275
И си запе песна мощне радустлива.
Утъ де чуха тие пусти пилци,
Се собраха као облакъ околъ негу!
Слушели се свирка шо се слушели,
Си паднаха, као умаяни на земе-та,                                280
Я той си се смехъ насмева,
Чи си пилци лежатъ као умаяни низъ трапези;
Дуръ си свирка на земе устави,
Тога си пилци изфыркаха.
Та ми седаха на трапези още два дни и два ноща.            285
Ставатъ вече да си фодетъ,
Малку дете си дарба даретъ,
Кой желтица, кой кара грошъ,
Та си секи ойде пу дома си.
Сама крале си устана,                                                  290
На дивана седи и си малку дете гледа.
Кога да порасте още по на умъ да си дойде,
Да гу прати книга да си учи,
Цырна книга да си пее,
И цырну писму да си пише.                                          295
За день книга ми се научилу,
Цырна книга да си пее,
И китипе да си пише.
Толку умну си бе.
Кога беше на година,                                                    300
Таткува си столнина наследи,
И си боде пырва крале на земе-та.
Сите крале се душли поклонъ да му се поклонетъ,
Ощъ и дарба да гу даретъ,
Сусъ негу побратиме да си бодатъ.     .                           305
Раста дете шо порасна,
Иска вече да се жени,
Ела нема мома спроти негу;
Исфоди си сита негува земе,
Па не може да си найде.                                               310
Навырвилу вече да си дойде афъ негува града,
Лу си флезе афъ сарае.
Падна боланъ да лежи;
Болка му е млогу тешка ша си умрие.
Брава крале ми се чуди шо да прави,                             315
Шо да прави шо да чини,
Си га пита си га праши:
„Кажи, сину, шо си имашъ афъ сорце-ту?
Татку тебе ща лекува."
Той га пита он му не кажува.                                       320
Та ми рукна ду негува башъ биларинъ,
Та му дума и говори:
„Е бре биларине, мой побратиме!
Мое сина Фыркленъ юнакъ боланъ лежи,
Боланъ лежи ша си умре:                                             325
Мене не кажува шо си има афъ сорце-ту?
Утре още рану предъ зорница
Ти да гледашъ на небе-ту,
На небе-ту на звезди-те,
Да познаешъ шо си има афъ сорце-ту?                           330
Да си тераме Юда хикимџийка
Тя да гу лекува да гу дигне."
Та ми стана башъ биларинъ още рану,
Още рану предъ зорница,
Та ми гледа на небе-ту,                                                335
Ела звезди не кажуватъ
Шо си има Фыркленъ юнакъ афъ сорце-ту!
Башъ биларинъ си се моли на звезда месечина,
Та й дума и говори:
„Ой ти звезду, звезду месечину!                                   340
Кажи си ми, звезду, шо си има Фыркленъ юнакъ?
Чи ша мене крале млада погуби,
Оти си ма има за такова време да се найда."
Звезда месечина смехъ се насмеела,
Па си дума биларину и говори:                                      345
„Е бре биларйне нашъ побратиме!
Шо ма питашъ шо ма прашишъ?
Фыркленъ юнакъ нема нищу афъ сорце-ту.
Време си му дойде да се жени,
Ела нема либе спроти негу,                                          350
За сова му е сорце наранену,
Па си гу е срамъ на татку да си каже.
Тука долу има афъ поле-ту Юда Самуила.
Тя си има билька севдалие,
Лу да си гу с билька напои,                                          355
Ша си стане на ноги-те,
Та ша иде да си тера либе спроти негу."
Още рече звезда месечина не отрече,
Си ми флезе афъ средъ облаци-те,
Обви се сусъ темну темнилу.                                        З60
Я шо беше ду башъ биларинъ утиде при Брава крале,
Та му каза шо е чулъ утъ звезда месечина.
Да си тератъ афъ поле-ту Юда Самуила,
Да гу пои с' тава билька севдалие,
Да но на ноги-те да си стане,                                        365
Немой младу да погине.
Чуди ми се Брава крале да е тава Юда Самуила?
Чуди ми се на умъ не му духожда,
Та си пита ду негуву пырве либе:
„Е бре Юду, мое пырве либе!                                        370
Да ли знаешъ дека си е Юда Самуила
Шо си има билька севдалие?
С билька да си пои наше дете
Да си стане на ноги-те,
Та да иде да си тера либе спроти негу,                           375
Немой младу да погине.
Той си нема нищу афъ сорце-ту,
Лу си иска да се жени,
Ела нема либе спроти негу.
Утговори Юда Самуила:                                               380
„Знамъ, кралю, дека си е Юда Самуила
Шо си има билька севдалие:
Теа си е мое милна сестра!
Лу да си й хаберъ прате,
Ша си дойде да ма види;                                              385
Лу си нема кой да иде долу афъ поле-ту,
Утъ менъ поклонъ да й каже,
И мое златна китка да й утнесе,
Да си види мое нишана."
„Ша си прате, вели Брава крале, мой биларинъ,              390
Той ша свырши тава рабута."
Та си рукна ду негувъ биларинъ:
„Е бре биларине, мой побратиме!
Ти ша идешъ долу афъ поле-ту
Дека седетъ Юди Самуили,                                          395
Да дукарашъ Юда Самуила,
Шо си има билька севдалие."
„Ша ида кралю, отъ да не ида,
Лу ми кажи какъ да докарамъ Юда Самуила?
Тя ми фырка као пиле найфыркату,                              400
Какъ ша мога да е фана?"
Утговори Юда кралеву пырве либе:
„За сова биларине, кахыръ ми берешъ!
Теа си е мое милна сестра.
Какъ ша идешъ долу афъ поле-ту,                                405
Кога вече идешъ ду Юдински пещери,
Колку можешъ яче подрукни се:
Ой ти Юду Сурвалию, кральска керку!
Лу де да си тука да си;
Какъ га виде солзи си зарони,                                       440
Роки си закырши па си китка цалуна.
„Иска, Юду, тебе да си види.
Да си дойдетъ у наше-та земе,
Има нещу да ти каже;
Лу да земешъ и билька севдалие,                                  445
Да лекувашъ неину-ту малку дете,
Чи си болну лежи ша умрие."
Шо си бе Юда Сурвалие му вели утговори:
„Иди си ти, бре юначе, у ваше-та земе,
Дуръ да идешъ ти и язъ ша си дойда,                            450
Чи си немамъ билька севдалие.
Ша ида на наше планина афъ езеру-ту,
Да си бера билька севдалие."
Та утиде Юда афъ планина?
Ела езеру бе присыхналу,                                            455
Нема билька севдалие.
Та си дуна сова тиху ветарче,
И зароси тава дребна роса,
Та се езеру напылни.
Дуръ тога ми найде билька севдалие,                             460
Та си фыркна као пиле найфыркату
И утиде при милна си сестра.
Още биларинь не е душелъ!
Лу утиде и запита шо си има Фыркленъ юнакъ?
„Ела, сестру, да га видишъ,                                           465
Да га видишъ билька да га поишъ,
Дано на ноги да си стане."
Лу га виде и га позна,
Чи си иска да се жени,
Ела либе нема спроти негу.                                        470
Та га запой тава билька севдалие,
Фъркленъ юнакъ на ноги си стана,
Та си зе свирка гласувита,
Та си засвири песна радустлива,
Малку сорце да разшани.                                              475
Какъ ми виде Юда Сурвалие,
Чи си има Фыркленъ гласувита свирка,
И си има криле пудъ пазуфи,
Пудъ мустакъ се смехъ насмее
Па му дума и говори:                                                      480
„Е бре юнакъ, Фыркленъ юнакъ!
И ти за женете кахыръ берешъ!
С тава гласувита свирка
Ша си найдешъ либе спроти тебе,"
„Нема да си найда, Юду Сурвалию!                           485
Сичка земе самъ исфодилъ,
Па не можахъ да си найда либе спроти мене!"
„Да идешъ Фыркленъ на Харапска земе,
Таму има либе спроти тебе.
Харапска крале има ду три керки,                               490
И три-те се мощне гюзелии,
Я шо си е наймалка-та,
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца!
Коса й е златна до земе-та,
Та си бива за тое пырве либе.                                    495
Да си земешъ гласувита свирка,
Та да идешъ на Харапска земе.
Харапска крале гозба гости седемдесе крале,
И ти на гозба да си идешъ,
На трапези свирка да засвиришъ,                                  500
Песна шо умава да запеешъ,
Да умаешъ седемдесе крале,
Па тога да си слезешъ долу на дворове,
Да си флезешъ афъ бахче-ту.
Таму има две ламии найфыркати,                                  505
Що си чуватъ ди три кральски моми,
Утъ бахче-ту да не излеватъ,
Нити при нихъ некой да си флезе;
Лу кой си е афъ бахче-ту флезалъ,
Ламии гу сусъ срела усрелеватъ.                                   510
Ду какъ ша си афъ бахче-ту флезешъ,
Да засвиришъ свирка гласувита,
Да запеешъ песна шо умава,
Да умаешъ ду две ламии найфыркати,
Немой тебе сусъ срела да усрелетъ.                              515
Па да имашъ и потайну ношче,
Да убодешъ ду две ламии,
Немой сусъ криле да та стигнатъ.
Кога ша си ламии убодешъ,
Да засвиришъ песна хорувита,                                      520
Да запеешъ песна радустлива,
Да играетъ ду три моми хору харабиту.
Шо се две-те погулеми съ хору ша се уморетъ,
Ша си легнатъ да поспиетъ;
Я шо си е наймалка-та,                                                525
Наймалка-та найгюзеллийка,
Тя си кулай не уморева,
Нитъ ша легне да поспие,
Сама хору ша играе.
Та си ума седемдесе крале,                                           560
Као умрели си лежетъ пу трапези!
Та ми слезе Фыркленъ юнакъ долу на дворове,
И ей флезе афъ бахче-ту.
Де си гледа две ламии найфыркати,
Си се шетатъ и си фыркатъ пу бахче-ту.                       565
Какъ си видеха Фыркленъ юнакъ,
Искараха срели да гу усрелетъ;
Я той си искара свирка гласувита,
Та засвири песна шо умава,
Та си ума ду две ламии найфыркати,                             570
Си се валетъ пу земе-та као умаени!
Фыркленъ юнакъ си искара потайну-ту ношче,
Та убоде афъ сорце-ту ду две ламии.
Тога флезе фнетре афъ бахче-ту.
Ега гледа шо ша види!                                                 575
Три моми се шетатъ низъ бахче-ту,
И три-те се мощне гюзеллии;
Я шо си е наймалка-та,
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца!
Коса й е златна ду земе-та!                                           580
Мощне си е бендиса Фыркленъ юнакъ,
Та засвири песна хорувита,
И си запе песна радустлива.
Ду три моми си играетъ хору харабиту.
Две-те погулеми си се умориха,                                     585
Та си легнаха малку да поспиетъ;
Я шо си бе наймалка-та,
Наймалка-та найгюзеллийка,
Тя се ичъ не уморева,
Ниту легна малку да поспие,                                         590
Лу си сама хору играе.
Фыркленъ юнакъ си устави песна хорувита,
Та засвири песна затеглива,
Пу негъ да си тегли малка мома.
Та си излезе утъ бахче-ту,                                           595
И малка мома пу негу си навырви,
Свирка си е тегли као мухладузъ железу!
Лу излезе утъ бахче-ту,
Си й тури пудъ мишница фыжркати криле,
Шо ги даде Юда Сурвалие,                                           600
Та и теа си фыркна као пиле на небе-ту;
И два-та си фыркатъ као пилци другарџии,
Та си дойдоха на техна-та земе,
Де ги чека Брава крале;
Какъ ги виде мощне се зарадува,                                   605
Та заправи силна свадба.
Ми калеса сите кралюве и бануве,
Да ги гости, да ги пои,
Чи си има сныха дюнягюзеллийка,
Шо е нема нийде пу земе-та;                                         610
Та ги гости три месеци и неделе,
Вече искатъ да си фодетъ.
Излела е млада невеста,
Рока да цалуне на седемдесе крале:
Утъ нее си греетъ деветъ ясни сонца!                            615
Коса й е златна ду земе-та!
Невеста хми рока цалуне,
Крале си е дарба даретъ.
Ду тога е била свадба траела.
Я шо си бе Фыркленъ юнакь,                                        620
Си надбори сите крале пу земе-та,
Та заптиса сита земе;
Саму турцка крале не надбори,
Негува земе не заптиса,
Чи и той е юнакъ на земе-та                                        ;625
Сусъ негу си се брате побратиха.
Сова ми стори Фыркленъ юнакъ!
И е устаналу песна да се пее,
Да се помни шо юнакъ е билъ на земе-та.
 

главна